Тихата книжка - първият етап в любовта към четенето
Децата прекъсват разказа, задават въпроси, довършват изречения. И така трябва да бъде, по този начин те общуват, изразяват себе си, развиват речта си. Естественото любопитство на децата е в основата на опознаването на света. Нека го използваме.
Животът е най-голямата ценност и е особено важно да научим децата се пазят сами. Тук на помощ може да дойдат приказките. Представяме ви една по-различна интерпретация на английската народна приказка "Трите прасенца ".
Трите прасенца - правилно пресичане на улицата
Разказвач: Кой живее в сламената къщичка?
Децата: Най-голямото прасенце.
Разказвач: Един хубав слънчев ден, най-голямото прасенце излязло и си казало: „Какъв чудесен ден. Ще отида в гората да събера ягодки“ И тръгнало… Прасенце, прасенце, има пешеходна пътека, не пресичай улицата, където си искаш.“ „Така ли, къде е. Аа, да, ще пресека на пешеходната пътека. А има и светофар. Свети червено. Любимият ми цвят. Хайде, минавам на червено“. Деца, пресича ли се на червен свтофар? Не, нали. Хайде да кажем на прасенцето:
Разказвач и деца: Прасенцее, прасенце, не пресичай на червено. Опасно е! Опасно е! Ще те блъсне някоя кола.
В този момент иззад декора изскача Вълчо с колата си.
Разказвач:„ММ, това прасенце не познава правилата за движение. Сега ще го изям. Хрус, хрус…“
Вълчо се скрива зад декара.
Разказвач: Кой живее в дървената къщичка?
Децата: Средното прасенце.
Разказвач: Един хубав слънчев ден, средното прасенце излязло и си казало: „Какъв чудесен ден. Ще отида в гората да събера черешки“ И тръгнало… „Ето има пешеходна пътека, трябва винаги да се пресича на пешеходна пътека. А има и светофар. Жълто. Жълтото означава, че мога да пресека.Хайде, минавам на жълто“. Деца, пресича ли се на жълта светлина? Не, нали. Хайде да кажем на прасенцето:
Разказвач и деца: Прасенцее, прасенце, не пресичай на жълто. Опасно е! Опасно е! Ще те блъсне някоя кола.
В този момент иззад декора изскача Вълчо с колата си.
Разказвач:„ММ, това прасенце не познава правилата за движение. Сега ще го изям. Хрус, хрус…“
Вълчо се скрива зад декара. Разказвач: Кой живее в сламената къщичка?
Децата: Най-малкото прасенце.
Разказвач: Един хубав слънчев ден, най-малкото прасенце излязло и си казало: „Какъв чудесен ден. Ще отида в гората да поиграя с моите горски приятели“ И тръгнало… Оо, трябва да пресека улицата. Винаги пресичам на пешеходна пътека. Винаги изчаквам зелена светлина на свтофара“.
Разказвач и деца: Браво на това прасенце! То познава правилата за движение.
В този момент наднича декора изскача Вълчо с колата си. „Това прасенце всичко знае, не мога да го схрускам,“
Краят на приказката оставям на вас и на вашите деца – ще спаси ли най-малкото прасенце братчетата си от корема на Вълчо и как – вие решете!